Постинг
18.06.2010 22:57 -
Душата остава на 18
Има песни, които така ме перват и разтърсват, че ги помня цял живот.
Винаги са свързани с някаво чувство, изживяни моменти, състояние , което в този момент песента е разгадала и веднага е запълнила празнината.....Когато бях на 18 слушах само диско или рок(така беше модерно) и до днес не знам за какво се пее в любимите ми песни, докато не почнаха да ги чакват със субтитри и.... ОНЕМЯХ. Текстът нямаше нищо общо с моите представи за песента...не, че по-малко ми харесваш, но нещо се пречупи и....малко по малко започнах да слушам други песни. Може би с възрастта човек се променя, или пък музикалният вкус е непостоянен, или пък музиката, която ни залива така се набива в съзнанието, че лесно се поддаваме на лесния текс и повтарящите се ритми. Музиката ни събира, песента ни разделя........на моменти се чувствам като музикално прасе-слушам всичко и всички и възможно най-трудния въпрос, който могат да ми зададат е..каква музика слушаш.
Ами..ретро, денс. хип-хоп, чалга(култивирана), сръбско, гръцко...балкански ритми, народни македонски песни....ужас, миш-маш.
Но човек остава най-много на 18 години ......... там се връщам, когато съм сама, и там мечтая или страдам...душата остава на 18 години и нито ден повече.
Една от малкото песни, които запазих за себе си, никога не ме разочарова. Ако ви е приятно да потанцуваме заедно. Става само за блус...прилепнали близко тела, клатещи се в такта на музиката, треперещи ръце( колко са силни раменете му).......Я да пускам песента, че се отплеснах, а няма знак
Винаги са свързани с някаво чувство, изживяни моменти, състояние , което в този момент песента е разгадала и веднага е запълнила празнината.....Когато бях на 18 слушах само диско или рок(така беше модерно) и до днес не знам за какво се пее в любимите ми песни, докато не почнаха да ги чакват със субтитри и.... ОНЕМЯХ. Текстът нямаше нищо общо с моите представи за песента...не, че по-малко ми харесваш, но нещо се пречупи и....малко по малко започнах да слушам други песни. Може би с възрастта човек се променя, или пък музикалният вкус е непостоянен, или пък музиката, която ни залива така се набива в съзнанието, че лесно се поддаваме на лесния текс и повтарящите се ритми. Музиката ни събира, песента ни разделя........на моменти се чувствам като музикално прасе-слушам всичко и всички и възможно най-трудния въпрос, който могат да ми зададат е..каква музика слушаш.
Ами..ретро, денс. хип-хоп, чалга(култивирана), сръбско, гръцко...балкански ритми, народни македонски песни....ужас, миш-маш.
Но човек остава най-много на 18 години ......... там се връщам, когато съм сама, и там мечтая или страдам...душата остава на 18 години и нито ден повече.
Една от малкото песни, които запазих за себе си, никога не ме разочарова. Ако ви е приятно да потанцуваме заедно. Става само за блус...прилепнали близко тела, клатещи се в такта на музиката, треперещи ръце( колко са силни раменете му).......Я да пускам песента, че се отплеснах, а няма знак
Който не си е платил интернета остава то...
Остава сложиха розови очила за първия ви...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
Остава сложиха розови очила за първия ви...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
1.
анонимен -
Тежък блус.
18.06.2010 23:22
18.06.2010 23:22
И аз обичам тази песен,благодаря ти,че ми я припомни.
цитирайНезабравима песен, навяваща тъжни спомени...:(
цитирайИ винаги оставаме на 18!
Усмивки!
цитирайУсмивки!
Хубавото си е хубаво и вечно!
цитирайПожелавам ви...повече осемнадесетгодишни спомени:))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1700
Блогрол