Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

 

Н. Вапцаров

Това ми е любимото стихотворение на този поет. Благодаря ти, че ми го припомни.

и аз го харесвам..усмивки

Невероятно преживяване, което те разтърсва из основи!
Вдъхновение от други мащаби!

[quote=inel379]Невероятно преживяване, което те разтърсва из основи!
Вдъхновение от други мащаби![/quo
не ми харесва начинът по който анализираха поета...не съм съгласна и със съвременното ровичкане в личния му живот..пролета има измеренията на безбрежност, стохийност, вечност...ако искаме да я сложим в рамки, значи сме глупаци....))

с нещо ... http://vbox7.com/play:7eb779fe !

презентацията е хубава

Нужно е все повече българи да се обръщат към нашата литература.

Така е -родното е най-мило