Луна

Не ме гледай,
смили се, смили се луна.
Не притискай сърцето
ми тежко.
Остави ме,
ненащърбена, кръгла луна,
прималяващо тежка.
Аз съм бягала, бягала
бяла под теб.
Падах в твоите жълти
герани...
Кръв от диви петли,
кръв по облака дреп,
сол-луна, върху голите рани.
Аз не съм ти се молила
сестро луна.
Сто години така съм мълчала.
Ако ти си сестра,
ако ти си жена,
ако ти си прокобница ялова,
ако сухите камъни
пукат в теб както
пука сърцето ми в нощите,
ако моят живот като просяк нелеп
ще ли тътри до свършена мощ.
Смили се, луна.
Изгори ме, луна.
Сто години не съм ти се молила !

Рада Александрова

пред таланта на поета....и символа на любовта...Какво толкова магнетично има в нея?

... който си го може, може...Наистина Луната е причина за много поетични изблици.

А защо не Юпитер примерно или Плутон...а може би Марс...? Единственяи символ, който се приближава до Луната е Венера...но тя има и еротичен привкус.....