Обичам да чета, да гледам изгрева с чаша кафе и една цигара(пуша малко), да се разхождам по тесни калдъръмени улички, да усещам атмосферата на непознатото....мечтая за острови, далечни планети...мечтая за една стара любов-уча и другите да мечтаят(Коя съм аз да ги уча....но го правя упорито и целенасочено).И така мечтаейки, изпускам залеза...изпускам погледа на мъжа от отсрещния тротоар, молбата на дъщеря ми да преведа текст на руски(разбира само английски)..после се извинявам за това ,че имам право на лично пространство, на личен живот.....но се връщам на топло при мечтите си..и в момента за кой ли път загорих  един ориз в печката. Ужас, чак тук мирише....ха-ха....майната му на ориза и без това като седна пред компютъра забравям и коя съм и къде съм, та ориза..

Мечтата като истина изгрява,
а бяга като празен сън от нас.
Дори безкрайна радост да ми дава,
със друга бих я заменил тозчас.