Имало едно време едно наивно момиче и едно лошо момче. Или имало едно време едно наивно момче и едно хитро момиче. Както и да е. Имало едно време едно момче и едно момиче. Те си играели на пясъка. Момичето строяло пясъчен замък, а момчето гледало отстрани. Щом момичето стигнело до втория етаж на замъка, момчето взимало едно камионче и разваляло замъка. Момичето невъзмутимо започвало отначало. Постороявало то замъка си и момчето"бърррррррррр" блъскало с все сила. Господ дълго ги гледал от небето, но накрая не се стърпял и слязъл на земята. Първо дръпнал момчето:
-Не ти ли харесва пясъчния замък на момичето, че всеки път, когато тя е почти готова, ти го разваляш?-попитал, Той.
-Хресва ми, отговорило момчето, но нали ти ме създаде такъв да разрушавам всичко, което ми харесва, добавило момчето.
Господ се навъсил, но замълчал. Обърнал се към момичето.
-А, ти , защо всеки път, когато момчето разваля твоя замък, ти започваш отначало? Не се ли умори?
-Не, Господи, това, което строя не е замък, а само пясъчни кули. Докато има какво да събаря, момченцето ще се върти около мен, иначе ще ми избяга.
Усмихнал се Господ.Той създал мъжа и жената, но заедно с тях и лъжата...И слава Богу.

Хитростта, по-скоро!:)
Хубава приказка!:)

Благодаря...но май всичко върви в комплект:))

животът ни би бил и скучен, и сив.
Но дали всички умеем да я играем "по правилата" до края на живота си без да замърсим пясъка ?

докато има кой да ни вярва - ще лъжем:)))))
Поздрав!

Правилата са наша фикция...всъщност няма правила:)